Напоследък всички пишат за стачката – явно е мода. Досега обаче никой не е писал от името на най-потърпевшите, а именно – учениците. Аз съм ученичка в 9-ти клас и ето какво мисля:

   Всички ученици обичат дългите ваканции. Например лятната ваканция. Харесва им свободата да се разхождат всеки ден с приятели, вечер да стоят до късно навън, да спят до обяд. Това са само част от любимите занимания на всеки съвременен ученик. Но освен лятната ваканция и другите почивни дни около големите празници като Коледа и Великден  учениците откриха наскоро, че имат друга любима ваканция – Стачната. За тях удоволствието от това да не си в час в учебно време е като да има Коледа през Юли. И така в нашия случай Коледа дойде още през втората седмица на учебната година.

  Но да оставим учениците настрана, ясно е че на тях почивката се отразява добре. Нека поговорим малко за „бедните” учители и тяхната стачка. Голям процент от обществото подкрепят техните действия, тъй като може би не е са много наясно какво се случва.

А наистина какво всъщност се случва? Нека първо започнем с очевидното. Изглежда нашите скъпи учители не са доволни от средствата, които получават и биха желали тяхното заплащане да се увеличи със сто процента. Но защо точно сто процента? Нима така наречената „просветена” част на нашето общество не би могла да се задоволи поне с петдесет процентово увеличение или даже двадесет процентово?  Та нали те учат децата  на добродетели? Нали те изобличават алчността и користта? И така това сто процентово увеличение поражда и още, и още въпроси.  Но сега не е време за въпроси. Времето за тях вече отдавна отмина, но след това увеличение може да се констатира, че „нашите ученици ще бъдат сто процента натоварени”.

      Дойде време да установим каква е вредата от тези протести и къде е нанесена. Нека отново започнем с учениците: тяхното изоставане с материала може да достигне до такова ниво, че след края на протестите да бъде невъзможно наваксването. Тогава първата и не толкова ефективна мярка би била да се извършват просветни действия през шестият ден от седмицата. Възможно е да се отрежат някои  ваканции , но най-тревожно е обявяването на годината за нулева. Това е най-крайният и нежелан изход от тези стачни действия, защото ще доведе до хаос през следващата година. Паралелките на първите класове ще са претъпкани с ученици, а на останалите класове (от 2 до 12 клас ) годината ще изглежда изключително тежка особено след предхождащото я безделие. Освен това абитуриентите  ще се изпрашат година по-късно, но може би това не е толкова голям проблем.  Установихме вече каква е вредата, нека сега потърсим повредата в стачните действия на „милите” ни преподаватели. Първата и най-проблемна повреда е изискваното от тях максимално увеличение.(!) Тук е момента да ви предупредя, скъпи читатели, че това увеличение ще се осъществи с вдигането на плоският данък, затова наистина си помислете преди да решите чия страна да подкрепите.(!)

  Друга спънка за преподавателите е нежеланието на някои от тях да е разделят със сегашното си заплащане, въпреки предложеното им по-високо. Те може да не са доволни от заплащането си но не искат да рискуват и да изгубят всичко. Тези учители бих нарекла разумни. Но те се страхуват  от това да бъдат наречени „стачкоизменници”от своите стачкуващи колеги. Този страх ги подтиква към създаването на интересен режим- два дни стачкуват и два дни работят. Така и вълкът сит и агнето цяло. Не! Не се чудете за какви вълци и агнета говоря, исках да кажа, че така хем подкрепят колегите си, хем получават някакви средства. Тази повреда има две положителни страни или ползи ако така предпочитате. Едната естествено е за учителите, а другата за учениците. Това е един от мотивите повечето училища да минат на този режим или както казват самите учители „Така нашите ученици не изостават с материала.” Но не се лъжете. Това с учениците е само фасада. Според изследвания четирима от двадесет учителя наистина се интересуват от учениците си и естествено те им отвръщат със същото уважение. Това са съвестните учители. Те винаги карат своите часове дори и да боледуват. Аз имах късмета да попадна на такъв учител в осми клас. Както често обичам  да се шегувам: „Дори и торнадо няма да я спре да дойде преди втория звънец”.

   В заключение бих искала да се обърна и към учителите: ” Скъпи учители, научете се да цените това, което имате. Понякога признанието на ученика за труда и изгубените нерви е много по-ценно от финансовите компенсации. Него може да не получите веднага, но всяка добра работа рано или късно получава заслуженото възнаграждение. Както някога ми каза един мъдър ваш колега: „Парите не са всичко"

                                                             Поверително от класната стая

                                                             

Цял свят се смее на управниците ни
Kъде се източват парите от шепа. . . .
и сега точно учителите им бъркат сметките, а и разходите по изборите?
Президентът си тупа топката, което говори зле за него!
Министрите се надяват да подкупят синдикатите и това е много възможно!Дори Янка Такева, дори!
Инфлацията ще погълне каквото и да е увеличение на заплатите ни, това е номерът им който и на децата е ясен.
Както им е ясно,че няма ученици вече, деаца в България и те могат да си играят с нас както си поискат, те и родителите им -повечето.НО ДОТУК БЕШЕ!
Вляха се сред стачкуващите и то към края много менте хорица -учители,поддучени.Разколебават останалите!Пазете се от такива, моля ви!
И точно към края не бива да се отказваме, дори и да не е края на стачката, ЗА ТИЯ ГОРЕ ЩЕ Е КРАЯ!!!
няма пари , има пари....
кой да го докаже
след като се дават маса пари за помощи на малцинствата, за изборите , опрощаваме дълг на Либия, за сестрите дадохме и още им даваме, АЕЦ си спряхме....Това и други още нещица говорят че имаме ПАРИ!