6.00 будилникът е безмилостен: WOLF! WOLF!.......опипом изключих алармата и започнах да разсъждавам кой е измислил да ме събужда с вълк в градска среда. Сигурно за да ми подскаже, че живея в джунгла/ е може и да е прав/.
Ставам и намирам само единия си чехъл .Отивам да питам кучето къде е другия, както да проверя дали найлоновите ми чорапи все още са на чист въздух или са попаднали в животинската храносмилателна система.След като не получих отговор на въпросите си, реших все пак да нахраня животинката.Тя обаче ме беше изпреварила и минала на самообслужване.Яло на воля животинчето, а резултатите личаха ясно по пътеката в коридора.Този път беше мой ред да мълча и да не отговарям на щастливия лай.Навих подовата настилка и и предначертах път към автомивката.
Стигнах до банята предвкусвайки удоволствието от горещия душ.Подредих всички необходими мазилца за едно върховно къпане.Съблякох се и пуснах благословената водна струя.Да, обаче водата беше решила да следва свой собствен ход и започна да хвърчи из всички възможни дупки на крановете,а след секунди батерията каза „прас” и настъпи водно изобилие, в което, обаче беше по-добре да имам плавници.Метнах набързо една хавлия и спрях централно водата.
Криво-ляво се поспретнах и потърсих сешоара за да оправя поне косата си, но в края на кабела липсваше щепсела.Потърсих с очи кучето,но то предвидливо се правеше на заспало и нямаше как да излея яда си върху дългите му уши.Взех хавлия и си направих прическа ала „не съм аз”.
Телефонът иззвъня: „Мила, ела по-рано на работа, че Данчето днес ще отсъства”.Да му се не види! Потърсих обувките си.Едната чинно си стоеше на мястото, а другата се мъдреше в купичката на „звяра”.Нахлузих ги набързо и се изстрелях към колата.По пътя обаче токчето каза „храаас” и остана в една дупка на асфалта.В бързината не бях обърнала внимание, че токчето е прегризано.
Телефонът ми пак иззвъня: „Идваш ли? В офиса гръмна печката и сега нямаме ток.” Тези хора не знаят ли че съществуват предпазителите?! Непременно чакат да пристигна, да се кача на стола и да им пусна тока.Иде ми да им светна един.
Скачам в колата и потеглям с бясна скорост.На третото кръстовище просто не потеглям.От скоростната кутия се чу ”пук пук пук” и си останах там, ровейки в паметта си за телефон на пътна помощ. Докато учтиво ме информираха, че ще дойдат след половин час,се завтекох да пусна тока на колегите.
Намерих ги в уютната обстановка на димящо кафе и сладки приказки.След като им светнах, те мило ме поканиха на горчиво кафе, защото захарта била свършила.Аз мразя горчиво кафе!
