ТЯ гледаше напукания  монитор, а през нея като електрически ток протичаха спомените. По цялото бюро лежаха парчета стъкла от пръсналата се в екрана  бутилка. Миришеше на изгоряло и на коняк. Отнякъде се прокрадваше сладникав аромат на кръв. Не беше забелязала парчето стъкло забито в ръката и малко над китката. По пръстите и се стичаше яркочервена струйка, която кротко и методично обагряше плочките на офиса в алено. Стана механично и извади от чантата си кърпичка. Рязко дръпна парчето стъкло от ръката си и силно притисна раната с пръсти, за да спре бликналата кървава струя. Не я болеше.Не усещаше физическа болка. Само душата и се гърчеше в агония. Отиде до шкафа и извади втора бутилка коняк. Отви капачката и отпи направо от шишето. После хвана големия плик със стихове. ТОЙ ги беше писал за нея:

„ Да можех пак не бих ти подарил

красивата усмивка на богиня.

Защо ти е? Нали я има лицето

ти прекрасно озарила….”

 

Толкова много любов извираше от думите. Не беше броила стихотворенията. Нямаше смисъл-бяха много. Близо 6 години ги беше препрочитала отново и отново.Зареждаха я, както и мисълта, че го има, че съществува.

Гъделичкаща капка кръв напомни за раната. Стече се бързо и неочаквано се пръсна върху любимото и стихотворение:

„   Идваш със вълна и си отиваш с друга…”

 

В ума и отекна само думата  „друга”…”друга”. Знаеше за другата – дори рождената и дата. Но това….

Снимки. Снимки от аматьорски порно-сайт! ТОЙ и другата.

Отпи голяма глътка от коняка.

Обичаше секса с него. Беше хубаво-нежно и всеотдайно или бурно и страстно, съблазнително и изненадващо.Винаги. Напоследък често и казваше,че иска да я снима гола. Да, тя имаше какво да покаже- красиви дълги крака, хармонично тяло, нежни, женствени извивки. Но не искаше да я снима. Мислеше, че той ще разбере- тя искаше да бъде само за НЕГО. „Само за ценители!” както често обичаше да се шегува.

В съзнанието и изплува образа на другото момиче. Какво повече имаше девойката? По-красиви гинетали?

Сарказмът изби и ТЯ отново грабна бутилката с неистовото желание да я разбие пак в монитора. Овладя жеста и отново отпи от парливата течност. После се срина на стола и се върна в спомените си отпреди няколко месеца.

Лежеше на операционната маса. Трябваше да го махнат този тумор. Молеше се на Бог да я спасят с едничката мисъл да му роди дете. ТОЙ искаше син, а ТЯ беше готова на всичко да осъществи мечтите му. ТОЙ не беше с нея тогава. Дори не се поинтересува какво точно се случва.

-         Каква идиотка съм!- гласът и отекна в стаята и я върна към настоящето. – Фея сбъдваща мъжки мечти!

Разсмя се с онзи мазохистичен истеричен смях, който си позволяваше само насаме. После стана и се заразхожда между разхвърляните на пода листи. Стъклата под обувките и пращяха и се натрошаваха на ситна сол. В главата и ритмично се заредиха СМС-ите,  които другата му пращаше:

 „Ти си едно голямо пухено слънчице.Искам да те слушам, да те гледам ,да те докосвам,да те целувам, да…’

ТЯ му плащаше сметките. И за мобилния телефон също. Разпечатките пристигаха при нея. Не го следеше. Но когато я излъга, че си пишат СМС-и с един колега се изнерви. Защо я лъжеше? Да не я нарани?  Глупости! Внимателно му намекна, че от лъжата има нужда самия лъжец. Не е необходимо другите да му вярват. Но ТОЙ не я разбра.Тогава беше улисан в мисли за другата. А другата му връткаше номера.ТЯ изтърпяваше всяка криза на увлечението, защото го обичаше истински. Защото познаваше онази нежност и топлота в сърцето му, до която имаше достъп само ТЯ. Обичаше го . И в това беше проблема. Между последните СМС-и до другата имаше и един до нея:

„Дом е когато някой те чака и когато не оставаш сам.

Сам ли си  с тебе е мрака-Домът престава да е храм.

Любов е когато мислиш във ‘НИЕ” и поемеш протегнатата ръка.

Любовта гнездо ще си свие, за да остане така.”

 

-КРАЙ! ЗАВИНАГИ!-прокънтя в стаята.

Започна да събира вещите му. Навсякъде се усещаше неговото присъствие. То беше пропило в стола, бюрото стените, кожата и. Събра набързо това, което попадна пред погледа и. Затвори кашона. Реши да го остави при един общ приятел. Не искаше срещи сега. Не искаше обяснения. Нямаше смисъл от каквито и да е разговори. Знаеше,че ще го обича винаги.

Снощи искаше да му даде още един шанс.Да го накара да сподели увлечението си. Надяваше се,че поне веднъж ще бъде искрен, поне веднъж достойнството му ще надделее и ще вземат заедно някакво решение. Не успя да го накара да говори. Любеха се нежно и дълго, а после няколко часа слуша въздишките и увъртанията му. ТОЙ отново и каза, че иска да имат общ дом и дете, а тя само се усмихна и прошепна; „Знам!”. Целуна го за последно и мислено му каза ”Сбогом!”

Отпи поредната глътка коняк. Кой глупак е казал, че от алкохола се забравя?

Седна и започна да пише. Написа четири прощални писма. Все излизаха дълги и сантиментални и във всички личеше болката и. И всичките ги изгори. Накрая върху белия лист изникнаха само няколко реда:

‘Здравей , мило!

Моята война за твоята любов свърши.Знам всичко отдавна.Ти ме подцени.Сбогом!”

 

Запали цигара.

После плака дълго.

Такъв е животът!

Ти не посещаваш ли кенефа ?
още виднъж ли :))
Ти сам на себе си га причиняваш...;)
съжалявам за което...:)))
Що се дразниш не разбрах ?Няма значение...

знам,чи няма;)

Това са нещата от живота....

има ли такъв гадняр ?Иначе добре измислено.А стихчетата твои ли са?