Да подреждаш е трудна работа.А да поддържаш реда, направо непосилна.

Първо се учих да подреждам играчките си.

После учението,приятелите, любовта, семейството, дом, родители, бизнес, партньори, взаимоотношения и т.н. и т.н…..

Обичам реда.Отдава ми се. Явно това осигурява спокойствието на всички около мен. За това ми се доверяват.Не съм крайна, но ми харесва като поставя едно нещо на някакво място, да го открия пак там – лесно за ориентиране.

Отнасям се с уважение към чуждия ред.Помагам когато подреждат домовете си, мислите, стила, чувствата си...   

Обаче…

Все някой ще  разрови моите неща или ще  разбърка душата и мислите ми.

Тогава…

Седя и се чудя откъде да я подхвана…..

Паля цигара… и ги пращам на майната им. За десет минути.

И в хаоса може да се живее… поне десет минути.

А сега не ме занимавайте!

След десет минути пак ще съм ваша.

Да засичам ли по часовник десет минути?!

Благодаря ти!
А минутите вече минаха:) Сега отивам да тупам килима и да подреждам света:):)

Вярно е, че тя обича реда. Обаче само аз знам какво ми коства този ред. Ето ви един съвсем типичен семенн пример. Госпожата решава да сложи един нов стелаж в килера, защото "зъм една практична жена, обичм реда, а и онези неща в килера не са хубави". Неразумните ми опити да обясня, че "не е хубво" няма нищо общо с практичността и това килер, за бога, и на кой му пука дали килера е хубав се разпръснаха като молба на ЦСКА до УЕФА. След сглобяването на стелажа се наложи да се извадят хиляда неща, които съответно останаха без място и подреждането им от своя страна бе причината да се извадят други, които ..... и т.н. С една дума - ред. Но пък това е моята любима жена - и в хаос, и в ред. Затуй аз, UTREMER, отивам да сменям крушката, докато трае затишието пред поРЕДната ентусиазирана задача.