Защо изчезнах ли?
Ами чудих се на коя лекарска диагноза да се спра, че от нея да се разболея.За едни ми ти болки в корема падна голямо чудене ,та чак аз се усъмних колко ли органа са се наврели там, правят си купон и кой между тях е излишен. Над това умуваха и докторите.След тригодишни мислувания, изписване на тонове хартия под формата на направления, изследвания или просто споделени впечатления за външния ми вид и излъчване, решиха да вадят вътрешностите ми една по една, белким стигнат до проблема.Започнаха с апандисита.Разиграха го на тука има- тука нема, а след интервенцията, „апендиситора” заяви, че такъв голям 50 см. излишък не е виждал в своята практика.Явно обаче за да запълни отворилата се празнина в коремната ми област ми бе оставил топче медицински конци, които година по- късно излязоха от скривалището си. / все още не съм питала доктора липсва ли му още нещо от операционната/.
За съжаление болките в корема продължиха,както и усилията на лекарите да ме убедят,че млада жена и болки в корема са несъвместими неща.Ето защо ме пратиха на невролог, който реши,че са ми нужни успокоителни.И беше прав –трябваше да се успокоя,че в България да попаднеш на свестен диагностик е като Тото2 – и за тебе и за него.И за двамата е късмет, че ти е улучил диагнозата.
Е, след три години упорита игра и аз имах късмет. Завръщам се с един апандисит по-малко, с голямо количество кръв по-малко и олекнала с един доброкачествен тумор по- малко.Добре,че не приех офертата за другите ми вътрешности – голямо вадене щеше да падне.
Благодаря на доктор Ковачев от ВМА!
За него моя случай не представляваше интерес, а аз за първи път бях доволна,че не правя особено впечатление.Той с лекота диагностицира проблема, реагира моментално, оперира светкавично и ето ме отново на линия.
Добре заварили!
Поздрави!