Често говорим за тормоза, върху децата -от родители и връстници. Но на мен ми се струва, че отбягваната тема е за оня фин психологически натиск, който оказват учителите върху малчуганите и техните родители. За това ще иде реч в тоя пост.И най- вече за малките в началния курс, където трябва да се полагат основите на любовта към знанието.
21-ви септември. Елитно варненско училище. Чакаме с нетърпение на стълбите да посрещнем отрочетата си след петия учебен ден на първата им година в училище.Още при записването ни предупредиха, че училището е елитно, и че нашите деца са подбрани за паралелката / т.е деца с по-големи възможности/ .Каква гордост и четка на родителското ни самолюбие.
Ето я и госпожата. Тя има маниер всеки ден да застава на най-горното стъпало и с нравоучителен тон да ни напътства за това как точно да се оцветят картинките от домашното, с какви точно цветове, как да изрежем квадратчетата и какви пари да дадем за училището на следващия ден. Днес беше малко по-различно. Госпожата отново се изправи над нас само че веждите и бяха свъсени, а физиономията и не предвещаваше нищо добро.Децата излязоха мълчаливо с наведени глави.Учителката сви устни и от устата й излезе високочестотен крясък:
” Слушайте какво, вие да не си мислите,че се намирате в някое селско даскало? Децата ви нито могат да четат, нито да пишат.Досега в моята практика не ми се случвало да имам толкова тъп клас и такива безотговорни родители.Нали уж сте избрани? И кое, ако смея да попитам, ви е избраното? Панделчиците или марковите ви дънчици? Наконтили сте ги, а в главите им нищо не сте сложили. Давам срок от две седмици да се научат да четат и пишат.Който на 3-ти октомври не е успял,значи не е за този клас.”Дамата се завъртя рязко на дебелите си токове и ни остави безмълвни и втрещени.Вдигнатата ръка за въпрос на един възрастен господин / дядо-първолак/ се сви в юмрук,а после рязко се прибра в джоба на панталона му.Разотидохме се мълчаливо.И се започна ада.
„Мамо, защо не си ме научила да пиша?/ за щастие дъщеря ми се научи да чете още на 5, така че пред на с проблемът с четенето го нямаше/ Госпожата каза, че майките на децата, които не знаят да пишат са мърли. Мамо, какво е мърла?”За щастие трябваше да пресечем улицата и един автомобилен клаксон ми спести обяснението.
Започнахме да пишем – лулички,чертички, ченгелчета…буквите.Наближаваше заветния 3-ти октомври.Родителите бяха изпаднали в паника.Ежедневното порицание на децата ни не секваше.На помощ ни дойде стачката на учителите.В деня преди ефективните действия, госпожата ни събра и рече:”На мен ми е забранено да преподавам по време на стачка,но като се има предвид плачевното положение на децата ви, ще се наложи някой родител или като се редувате, да се преподава материала.Хем да видите на какъв тормоз съм подложена.”
Спогледахме се – кой ти разбира от тези неща?Ама на-шах и мат.Една майчица се обади, че била преподавател във ВИНС-а и ще помогне.
На другия ден дъщеря ми се похвали,че имат много добра нова госпожа:”Мамо, новата госпожа се усмихва.Тя каза,че докато има стачка ще е с нас.Мамо, какво е стачка?”Хм! Как да обясня на 7 годишно дете това?
Избутахме криво-ляво стачката.На втората седмица след като започнаха училище, класната ме привика на среща.Отидох недоумяваща за какво ще става въпрос. Госпожата настоя и дъщеря ми да присъства на срещата. И се започна една…”Вашето дете нищо не знае- стои и мълчи.Изпитвам я ,а тя мълчи.За какво сте я довели в първи клас? Тя е изоставаща.Съветвам ви да се срещнете с психолог.” Докато успокоявах разплаканото си дете, се появи един от татковците.Към него тирадата имаше следния вид: „Господине, извиках ви, за да се оплача от съпругата ви. Подхожда небрежно и безотговорно към детето ви, не се грижи за него.Вече два пъти разговарям с нея и обяснявам плачевното положение на сина ви, а тя не взема мерки. Грозно написани домашни,а и детето пише с лявата ръка.Този свят е ориентиран надясно.” Таткото целия се зачерви.Според мен,независимо дали се намираше в десния свят, той с удоволствие би завъртял хубав ляв шамар на госпожата. Искрено му съчувствах, защото и на мен ми се въртяха подобни мисли в главата. В това време към дъщеря ми се приближи Тошко-момченце от нейния клас. Той любопитно се бе въртял наоколо и бе станал свидетел на разговорите ни с класната. Погали дъщеря ми по главата и каза:”Не плачи! Не е страшно.И аз вчера бях на „психопат”. Той е един чичко, дето ти дава да си играеш с играчките и си приказвате.Не е толкова страшен като госпожата.”
Да се смееш ли…да плачеш ли?!
След дълги разговори с останалите родители се оказа, че повече от половината деца са получили съвет за консултации с психолог.Дали „елитен” клас не беше кодово название?
Разговаряхме с директорката.Жената каза,че не може да смени класната,защото била на не знам си кого си,не знам си каква си.Но ни зарадва с вестта,че след Нова година ще я изтеглят в инспектората на някакъв си пост предвид дългогодишния и опит и успешна практика. „Така,че ние губим един ценен преподавател”-завърши директорката.
Дали ние губим или печелим не знам. Но искам децата да не се страхуват от училището и от учителите си. Какво ли още ни очаква?
За съжаление, историята далеч не е само частен случай. Не разбрах все пак какво е станало с Госпожата (?!?). Ако е отишла в инспектората, тогава ще тормози редовите учители, докато по-лабилните не заприличат на нея. А това е лошо! Ако все още е при вас - горките ви деца, а и вие самите! Това, което мога да ви посъветвам е да напишете жалба (като се подпишат всички родители) до инспектората, до Дирекция Образование в общината и до Комисията по образование към общинския съвет, с копие до Директора. Задължително до трите места, като се надявате, че връзките й все пак не стигат до всичките. Следващият етап са медиите.
P.S. Този постинг трябваше да е в избрани! Но винаги по-важни се оказват такива за опипвания и подобни.
posle se zamisliam, maika mi 40 godini uchitelka ne speshe kogato niakoe dete ot klasa ne iskashe da chete, izglejda vremenata sa savsem razlichni...no decata sa mai pak na 6 i na 7 i edin den stavat na 16.....i se pitame koi e vinovnia :)
pak shte kaja pornografska istoria..izvniavam se za latinicata...
......................................................................
В същност това училище с какво точно е "ЕЛИТНО"
23.02.2008 09:47
23.02.2008 15:41
А стига бе...
Тази учителка колко ли бой е яла... :))
Вярно-защо сте я търпели?
На нас (като ученици), ако някоя ни каже че сме за психолог... за около 15 минути ТЯ, ревейки ще отиде на такъв.
А иначе сме ангелчета :)
24.02.2008 11:02
Работих десетина години като училищен психолог и установих, че го има и обратното: учителката споделя най-добронамерано, че детето има някакъв проблем, а родителя започва още пред нея да му се кара и да го бие, явно за да засвидетелства някакво верноподаническо чувство към нея и към системата.
Трудно се сработват учители и родители. А с такива учители, като гореописаната и не е нужно да се сработваме, а трябва да се борим с тях, за да не вземат връх.
Пишете много истински постинги!
10.07.2011 09:17