Вчера реших да творя красота.И от хрумка на хрумка предложих на моите малки красавици да им сплета косите на негърски плитчици. Ентусиазмът ми явно е бил много заразителен, защото те вдигнаха шум до бога, веднага навъртяха телефони, за да зарадват световната общественост с моята идея.Както ви е ясно, всички 6 главички наведнъж не мога да сплета, колкото и да се правя на Многоръката Шива.За това омагьосах малките госпожици с мечти как ще станат известни манекенки и ги поведох към Морската градина да съчетаваме приятното с приятното.Теглихме жребий коя да се даде в ръцете ми първа и голямото плетене започна.Не съм професионалист, но ми се отдава да върша по5-6 умствени и още толкова други дейности.И докато с двете ръце плетях, с единия крак ритах топка,с уста пеех и контролирах правилата на федербала, същевременно слушах сърцераздирателна детска история за това как мама не може да готви и татко изхвърлил тигана през балкона и детето останало гладно.Явно моят коафьоризъм е бил много заразен, защото след време малките госпожици насядаха около мен и решиха единодушно да тестват уменията си върху моята коса като ми правят прически.Съгласих се. Бях убедена, че вземам правилно решение с оглед на постигнатото примирие в игрите./Скоро обаче щях да се убедя, че това си е чист мазохизъм./И така следващите няколко часа минаха кротко и спокойно, защото момичетата експериментираха на воля, а аз стисках здраво зъби докато на главата ми се появяваха „авангардни” прически.В един момент настъпи затишие.Чуруликането на детски гласчета спря.Насреща ми се ококориха пет чифта очи, които безмълвно ми подсказваха,че нещо не е наред.Страхът напираше във въздуха.Предположих,че зад гърба ми е застанало Баскервилското куче.А може би лъва от зоопарка пак е избягал. Огледах се. Нямаше животни-даже зайци или кокошки не минаваха наблизо.Само дето едно семейство с дете и двама тийнейджъри се бяха спрели зад мен и се хилеха подигравателно на нещо.В същия момент и моите девойки избухнаха в смях и се разбягаха.Отворих уста да попитам какво става, когато до ушите ми долетя невинния въпрос на малкото детенце: „Тате, тази леля извънземно ли е?”Освен майка му и аз други лели не виждах, което ме наведе светкавично на мисълта, че малкия двукрак визира мен.Посегнах интуитивно към главата си и….усетих как в стомаха ми започва да се вихри купон.Моите малки чаровници бяха тупирали цялата ми дълга, прекрасна, възхитителна черна коса,като есенцията беше навития на темето ситен гребен.А-а-а-а! Приличах на Чубака от Междузвездни войни /колко на място беше въпроса на детенцето/.Ами сега?!Нямах гребен да се среша- той самодоволно се поклащаше на главата ми, а аз бях в невъзможност да го разплета.Детското садистично дружество също не беше в състояние да ми помогне поради заетостта си да се държи за коремите.Най-близкия фризьорски салон беше на един километър.Нямах дори шапка…Преглътнах гордост, самолюбие и други такива провокативни емоции и наперено извървяхме разстоянието до дома.Събрахме съжалително-възхитените погледи на минувачите и реплики:” Горката жена, какви хубави деца има!”
Та когато човек реши да твори красота, трябва да даде нещо от себе си.Е, аз дадох доста кичури от косата си, но си заслужава, нали?
06.11.2007 21:34
06.11.2007 22:20
Сама по себе си не е лоша, ама чак цял блог да я чете...
07.11.2007 16:08
Да не говорим, че самата ти си цяло богатство!!!