ТЯ:
Аз няма да гласувам на изборите!
Не защото нямам позиция, а защото нямам желание.То се изпари през изминалите години заедно с оптимизма ми, че когато хората се обединят могат да постигнат всичко.В държавата ни хилядократно е доказвано, че отделни личности правят каквото си искат, независимо от коя партия са издигнати. Така,че България е имала възход само,когато е имала и късмета начело да застане разумен, несебелюбив управник.
Помним имената на всички български царе, но от 1992г. насам едва ли в правилна последователност можем да посочим управленците.В нашата история пише:” България на Иван Асен”, „Българската държава на Симеон”, „Успехите на България при Борис”. Сега мерим държавата с „Правителството на Желев”, „Правителството на Костов” и т.н..Явно има разлика мажду правителство и държава или просто тези правителства не са управлявали държавата България.
Сега гледам „нашиот кмет”.Три години тишина – пари нема. А на четвъртата – градът изглежда като спонсориран от 500 швейцарски банки –асфалтиране, преструктуриране, обновяване,украси не само за Коледа, нови пейки и площадки…
Само,че откъде се появиха тези пари?А – а, от спестяванията на кмета, разбира се.
Браво, КМЕТЕ!..Ама ти…от коя партия беше?Абе.. няма значение и без това до следващите избори едва ли ще напомниш с нещо за себе си.
ТОЙ :
Какво ще се получи ако съберем трима американци, трима италианци и трима българи. Първите ще направят профсъюз, вторите- мафия, а нашего брата ще направи с ортаците четири политически партии. И после с още един ще псуват двамата третия.Подобен хумор се подвизаваше в каубойските начални години на демокрацията. А целта му явно бе да се покаже, че ако изберем пак ”ония лапачи”, сами им отваряме вратата към кацата с меда. Само че никой не се замисляше тогава, че и сега, как с подобно едно отношение всъщност още повече се дава картбланш на избраните да управляват. Защото така или иначе някой трябва да спечели тия избори, изобщо всеки един избор. И защото отиването в малката стаичка с бюлетина в ръка освен всичко друго е и упражняване на правото на контрол върху този, за когото ще се гласува. Давайки своя вот за Иван или Драган аз имам пълното морално право да му искам сметка за действията или бездействията. И вместо той да се чуди как да ми стъпи на врата, да го чукна по челото и да го питам защо аджеба, е обещал нещо и не го е свършил. Когато всеки гласувал се сети да потърси сметка на своя избраник, то рано или късно и самият избраник ще влезе в час.
Друг момент – криворазбраното твърдение „наказателен вот”. Из нашите географски ширини и дължини упорито битува твърдението, че като не гласуваш за някого го наказваш и му даваш да се разбере. Тази теза е твърде впечатляваща, да не говорим колко е грешна. Най-малкото защото в нея се съдържа явно логическо несъответствие – не може от нищо да стане нещо. С други думи – ако искаш да кажеш, че всички са маскари и папуаси, просто трябва да гласуваш против тях. Първо, така ще има РЕАЛЕН резултат от твоя протест. И второ, за теб пък ще остане удовлетворението, че си ги наказал. Кого избираме на изборите? Избираме себе си. Избираме желанието си да живеем по-добре, да сме по-сигурни и по-свободни. И ако помислим малко избираме бъдещето си. Както и личното, така и общото. Затова и е необходимо да спрем да се правим на тарикати. И да станем демократи. В един от фейлетон на Чудомир се говори именно за избори. Затова и ще си позволя да го разкажа вкратце. Та един дядо, задължен от тогавашния закон , отива да гласува. И тъй като му е за първи път пита членовете на комисията как да я направи тая пущина. Влизаш дядо, казват му, в малката стаичка и си пускаш вътре гласа. Само туй ли, бе момчета. Само туй дядо. Ами то лесна работа било туй гласуването, казва дядото и влиза в урната. Поема си дълбоко дъх и след малко отвътре се чува кански рев : А-А-А-А-А. Край. И такива ми ти работи.
P.S. Знаете ли, че думата „реклама” произлиза от латинското clamo, което пък значи викам. Така че да викаме, пардон, да рекламираме през Октомври.
