Хиляди пъти съм се уговаряла със себе си да не проявявам милосърдие, съпричастие, състрадателност и други сърцераздирателни такива емоции, ама на – характер.
Та минавах вчера край любимия си магазин за дамско бельо/ нали съм си засукана, а и е необходимо да поддържам бюст и имидж/, се захласнах по витрината.Веднага фиксирах надписа”Намаление на италиански чорапогащи”.В главата ми изплува мига, в който ставам бъдещ „крак” т.е. „лице” на любимата си марка и веднага си закупих мечтания дамски атрибут.Напъхах новата си придобивка в чантата и с походка ала „Клаудия Шифър” се отправих към близките пейки в парка, където на спокойствие да се полюбувам на италианските си чорапогащи.Тъкмо седнах и кръстосах крак връз крак, когато изпод пейката се подаде влажния нос на нещотърсещо куче. От позицията на нищоправещ човек, изследователски го запроучвах – порода/ кокер/, години/ не първа младост/, пол/ женски/ и т.н.Добре гледан и поддържан/ скоро подстриган/.Много обичам кучета, но откакто почина моята Лора – нечистокръвен, предполагаем Чао-Чао, повече не си взех куче.
Започнах с любопитство да се оглеждам за стопанина на дружелюбния кокер.Според една теория кучето и стопанина си приличали, така че с основание очаквах ухиленото присъствие на позитивен бърборко, но..Оказа се, че „Коко”си няма човек, който да се мотае в краката му и да го води за каишка.В главата ми се появиха въпросителни, които след продължителното, объркано и нелогично търчане на кучето, се превърнаха във удивителни.Затова реших да сложа точка на изследването и да премина към разследване.ЖИВОТНОТО СЕ БЕШЕ ИЗГУБИЛО!
След разкъсваща вътрешна борба на моите две противоположности, погалих малкото животинче между ушите. Това ,разбира се ми костваше валма косми, въображаема борба с бълхи,зарази и алергии.Мисълта ми заработи на мах и за секунди бях съставила подробен план за действие в тази кризисна ситуация.Обадих се на две ветеринарни клиники, едно радио и на двама приятели, като подробно се информирах за начина , по който се издирва стопанин на загубено животинче.Паралелно с това скроих невероятно изобретателен подход за пред шефовете, които нямаше да са особено щастливи при появата ми с животното в офиса . След едночасов престой с елементи на оглеждане за стопанин, извадих смело новия си италиански чорапогащник, вещо го омотах около вратлето и предните лапи на кучето и ето,че се получи превъзходна каишка за водене.И тъкмо се изправих гордо край новия си домашен любимец, когато в периферното ми зрение изплува набита мъжка фигура.Тя се приближаваше към мен водейки на верига също толкова едър доберман.Гледката беше страховита, но аз нали съм си романтичка, реших, че това с домашните любимци е елегантен начин за запознаване.С леко повдигната лява вежда и загадъчна усмивка тип „Мона Лиза” зачаках евентуалния си ухажор.Но..Едрият мъжага дори не каза”Добър ден”, а рязко изтръгна чорапогащникът-каишка от ръцете ми.Жеста съчета с гръмогласно ръмжене”МОЙ Е!”.Това ме обиди и озлоби.Откъде накъде чорапогащникът ще е негов!”НЕ! МОЙ Е!”-изкрещях на свой ред аз и скрих ръце зад гърба си стискайки с всичка сила така любимата си ликра.Последва нова вълна крясъци:”АМА ЕЙ!КВА СИ ТИ МА?МОЙ Е! ОСТАВИХ ГО ПРЕД МАГАЗИНА!ОТ ДВА ЧАСА ГО ТЪРСЯ!”…..”АЗ ПЪК СИ ГО КУПИХ ОТ МАГАЗИНА ПРЕДИ ТРИ ЧАСА. ТАКА, ЧЕ НЕВЪЗМОЖНО Е ДА Е ВАШ! А И НЕ Е ВАШ РАЗМЕР!” –Яростно завърших тирадата си и се врътнах по женски в обратната посока. В този миг дойде озарението.Човекът искаше кучето,а не моя италиански чорапогащник.Сконфузено се наведох и заобяснявах, че на мен куче не ми трябва и ,че просто съм го задържала, за да намеря стопанина му,и….
Мъжът вече ми беше обърнал гръб, а докато отдалечавайки се ругаеше мен и ситуацията,доберманът и кокера се върнаха и ме близнаха по ръката. Изправих се.Човекът се беше отдалечил.Чух само как извика името на кокера – ЛОРА….Очите ми се навлажниха…
28.08.2007 15:56
...Само че ако не беше толкова нежна и чувствителна, от което се оплакваш, нямаше да я има тази хубава история. Гледай да не ти пука, ако можеш, от агенти като срещнатия и продължавай да си точна...вдъхновяващо е... Къде каза е намалението на италианските чорапогащници? ;-)))
Обичайте и уважавайте животинките,ако се смятате за истински хора!!!
02.09.2007 22:26