Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
28.08.2007 15:19 - За кучетата, хората и благодарността
Автор: suge Категория: Тя и той   
Прочетен: 2596 Коментари: 7 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

Хиляди пъти съм се уговаряла със себе си да не проявявам милосърдие, съпричастие, състрадателност и други сърцераздирателни такива емоции, ама на – характер.

Та минавах вчера край любимия си магазин за дамско бельо/ нали съм си засукана, а и е необходимо да поддържам бюст и имидж/, се захласнах по витрината.Веднага фиксирах надписа”Намаление на италиански чорапогащи”.В главата ми изплува мига, в който ставам бъдещ „крак” т.е. „лице” на любимата си марка и веднага си закупих мечтания дамски атрибут.Напъхах новата си придобивка в чантата и с походка ала „Клаудия Шифър” се отправих към близките пейки в парка, където на спокойствие да се полюбувам на италианските си чорапогащи.Тъкмо седнах и кръстосах крак връз крак, когато изпод пейката се подаде  влажния нос на нещотърсещо куче. От позицията на нищоправещ човек, изследователски го запроучвах – порода/ кокер/, години/ не първа младост/, пол/ женски/ и т.н.Добре гледан и поддържан/ скоро подстриган/.Много обичам кучета, но откакто почина моята Лора – нечистокръвен, предполагаем Чао-Чао, повече не си взех куче.

Започнах с любопитство да се оглеждам за стопанина на дружелюбния кокер.Според една теория кучето и стопанина си приличали, така че с основание очаквах ухиленото присъствие на позитивен бърборко, но..Оказа се, че „Коко”си няма човек, който да се мотае в краката му и да го води за каишка.В главата ми се появиха въпросителни, които след продължителното, объркано и нелогично търчане на кучето, се превърнаха във удивителни.Затова реших да сложа точка на изследването и да премина към разследване.ЖИВОТНОТО СЕ БЕШЕ ИЗГУБИЛО!

След разкъсваща вътрешна борба на моите две противоположности, погалих малкото животинче между ушите. Това ,разбира се ми костваше валма косми, въображаема борба с бълхи,зарази и алергии.Мисълта ми заработи на мах и за секунди бях съставила подробен план за действие в тази кризисна ситуация.Обадих се на две ветеринарни клиники, едно радио и на двама приятели, като подробно се информирах за начина , по който се издирва стопанин на загубено животинче.Паралелно с това скроих невероятно изобретателен подход за пред шефовете, които нямаше да са особено щастливи при появата ми с животното в офиса . След едночасов престой с елементи на оглеждане за стопанин, извадих смело новия си италиански чорапогащник, вещо го омотах около вратлето и предните лапи на кучето и ето,че се получи превъзходна каишка за водене.И тъкмо се изправих гордо край новия си домашен любимец, когато в периферното ми зрение изплува набита мъжка фигура.Тя се приближаваше към мен водейки на верига също толкова едър доберман.Гледката беше страховита, но аз нали съм си романтичка, реших, че това с домашните любимци е елегантен начин за запознаване.С леко повдигната лява вежда и загадъчна усмивка тип „Мона Лиза” зачаках евентуалния си ухажор.Но..Едрият мъжага дори не каза”Добър ден”, а рязко изтръгна чорапогащникът-каишка от ръцете ми.Жеста съчета с гръмогласно ръмжене”МОЙ Е!”.Това ме обиди и озлоби.Откъде накъде чорапогащникът ще е негов!”НЕ! МОЙ Е!”-изкрещях на свой ред аз и скрих ръце зад гърба си стискайки с всичка сила така любимата си ликра.Последва нова вълна крясъци:”АМА ЕЙ!КВА СИ ТИ МА?МОЙ Е! ОСТАВИХ ГО ПРЕД МАГАЗИНА!ОТ ДВА ЧАСА ГО ТЪРСЯ!”…..”АЗ ПЪК СИ ГО КУПИХ ОТ МАГАЗИНА ПРЕДИ ТРИ ЧАСА. ТАКА, ЧЕ НЕВЪЗМОЖНО Е ДА Е ВАШ! А И НЕ Е ВАШ РАЗМЕР!” –Яростно завърших тирадата си и се врътнах по женски в обратната посока. В този миг дойде озарението.Човекът искаше кучето,а не моя италиански чорапогащник.Сконфузено се наведох и заобяснявах, че на мен куче не ми трябва и ,че просто съм го задържала, за да намеря стопанина му,и….

Мъжът вече ми беше обърнал гръб, а докато отдалечавайки се ругаеше  мен и ситуацията,доберманът и кокера се върнаха и ме близнаха по ръката. Изправих се.Човекът се беше отдалечил.Чух само как извика името на кокера – ЛОРА….Очите ми се навлажниха…




Гласувай:
0



1. ady - По неблагодарно
28.08.2007 15:32
животно то човека няма:(
цитирай
2. koker - =)
28.08.2007 15:42
Голям човек е кокера! =)
цитирай
3. анонимен - Може би няма да е грешка да си взмемеш ...
28.08.2007 15:56
Може би няма да е грешка да си взмемеш някоя животинка да ти прави компания :)
цитирай
4. mononoke - Има смисъл да си такава
28.08.2007 23:15
Дано да съзнаваш колко добре пишеш!
...Само че ако не беше толкова нежна и чувствителна, от което се оплакваш, нямаше да я има тази хубава история. Гледай да не ти пука, ако можеш, от агенти като срещнатия и продължавай да си точна...вдъхновяващо е... Къде каза е намалението на италианските чорапогащници? ;-)))
цитирай
5. anallizator - Направо се кефя, толкова много т...
31.08.2007 23:16
Направо се кефя,толкова много талантливи хора само на 111000 кв.км....Поздравления!!!

Обичайте и уважавайте животинките,ако се смятате за истински хора!!!
цитирай
6. анонимен - кучелюбител
02.09.2007 22:26
Горкото животно, с такъв стопанин. Жал ми е за него / за кучето, разбира се/
цитирай
7. eti - Страхотно пишеш!
11.11.2007 14:52
Браво!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: suge
Категория: Тя и той
Прочетен: 181429
Постинги: 34
Коментари: 201
Гласове: 1746
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031