ТЯ:

Аз искам къща!

Това не е просто прищявка, породена от безумните реклами на недвижими имоти, в които като преимущество се изтъква възможността да си сложиш барбекю.Хм!

Някои от моите съседи отглеждат коне и прасета по балконите си, та колко му е и аз да си изтъпаня барбекю/ поне по-хубаво ще мирише…/

Мотивите ми за къща са други.

Хората са родени, за да живеят един до друг, а не един върху друг.На земята, а не на десетки метри над нея.Мисля,че можеше да се измисли и по-добър начин за социализацията и сплотяването на населението.

Когато участвам в трилър, при който по стъклата на терасата ми се стича кръв  и капчиците червена течност с едва по-късно изяснен произход / агнешки, СЛАВА БОГУ/, се влива с лек плясък в кафето ми…си пожелавам да живея на последния етаж.

Когато през течащия покрив на блока вали дъжд в леглото ми, си пожелавам да съм на първия етаж.

Когато комшиите надуват чалга докато гледам „от котюр” по фешън- ти- ви и манекенките стъпват в ритъма на Азис или други „диви”..

Когато среднощно запили се съседи объркват звънеца и жално ме молят да им отворя входната врата….

Когато съседката я мързи да слезе до контейнера и си оставя боклука цял ден на етажната площадка…

Когато единствения шанс е да си посадиш мушкато вместо дърво, а комшията отгоре да го тори с трохи и пепел от цигари….

МИСЛЯ ДА СИ ПОСАДЯ ДЪРВО ПРЕД СОБСТВЕНАТА СИ КЪЩА И ДА ОТГЛЕДАМ НЯКОЛКО ДЕЦА!

ТОЙ:

„Бяла спретната къщурка, с две липи отпред .... кът, свиден и мил. И за царските палати не бих те сменил”. Носталгично,нали. И колко невярно само. Образът на къщата традиционно се свързва с дома, с уюта. И  да не забравяме- със сигурността – „моят дом е моята крепост”. Представата за китен дом, къщичка с градинка и дворче може и да е много хубава, но е отживелица. Големите градове урбанизират и самото общество, налагайки една по-компактна като площ,но и затова по-динамична среда. В центъра на едно сити не можеш да вдигнеш дувар, да засадиш мушката и трендафили. Този вид битие си има свой свят, който не вписва с търговски центрове,офис кули и всевъзможни билдинги. Миграцията към градовете следва възходяща крива през последните петдесет години, като от това следват няколко извода. Нека обаче преди това направим уточнения. За момент приемаме стереотипът „ къща-село и блок-град”. Увеличаването на градското население „всмуква” и т.нар „селяни” (без да влагам абсолютно нищо обидно в тази дума) от малки градче та или големи села като Симитли Полски Тръмбеш и Провадия, например. Тези хора напускат „къщния живот” и се нанасят в блоковете. По правило в крайните квартали. Те възненавидяват по някое време блоковете и целите комплекси – луди комшии, шум, мръсотия. Но причината всъщност е друга, а именно липсва им двора, сайванта, курника. В съзнанието им къщата и двора придобива романтичния и вълшебен образ на идеалното място, на ЧИСТОТО и ПОДРЕДЕНО място. Противовес на мърлявата действителност на летящите през балкона торби с боклук. Тънкият момент е, че тези „страдалци” не разбират един съвсем малък и незначителен факт.А именно, че мръсотията е резултат от поведението на други „мигранти” с абсолютно същото мислене, а и често от същото село. Тук спорът не е градът или селото,защото с тези темпове до няколко десетилетия села просто няма да има. Желанието да се живее в къща е по-скоро мечта за въздух и природа. Защото градът все по-често се асоциира с мръсотия и напрежение.

 Блоковете като синоним на града.Сиви и еднакви, тези панелени кутийки са угнетявали навярно не едно и две съзнания. Само че такова е било времето, трябвало е да се страда. Сега обаче не е така- строи се възможно най-разнообразно и шантаво. Кооперации от три до 15 етажа, мезонети, тризонети, ателиета и студия. Изборът е голям, дори прекалено голям. Къщите просто не се вписват в градската среда. Плюс това къщите в близост до градовете си имат специално наименование – вили. Пак имаш дворче, пак природа ,тишина и спокойствие. Какво прави обаче практичният „гражданин” – сади си лучец, пипер, домати, бакла. С други думи – докарва селото до града. Не му пречи,че е зависим от отглеждането на зеленчуците и/или плодовете. Така той се превръща в странен „казус”- селянин в града или гражданин на село. Защо се получава така. Можа би защото наред с цялата си смислова натовареност къщата носи и още една – символ е на собственост. Навярно през Възраждането е било демонстрация на финансова мощ да вдигнеш къща на два или ката с двайсет одаи, но не е ли вече това анахронизъм. Да видим накратко плюсовете  и минусите на къщата. Положителните страни безспорно са по-голямата разгърната площ, спокойствието и самочувствието на „свой собствен дом”.Чистотата и реда също трябва да се споменат. Усещането за уют и топлина в къщата е много по-силно, особено ако има  и огнище. Все пак говорим за символ, просмукал се в нашата битийна тъкан от хилядолетия. Само че животът продължава. И се видоизменя. Обществото се прегрупира и градовете стават мястото за живеене. Тук се изгражда икономиката, културата и науката, изобщо битието. А както е казал чичко Маркс (или някой мъдър като него) –„битието определя съзнанието”. Така че, хайде да се разберем- вие там с двата декара,може ли по-настрани. Благодаря ви за което.